Вторник, Август 20, 2019
Text Size

Печат Е-мейл

 

Село ГОРНО ДРАГЛИЩЕ

 

Съществува предание, че преди повече от 600 години някой си чобанин от Рилският манастир на име Драган излязал на връх Айгидик и видял, че по южните склонове на Рила планина слънцето по-рано раскъсва снежната покривка. Направил си ясна нотка, че може по-рано да се освободи от храненето на овцете и решил да се засели със семейството си тук. Така от името Драган произлиза името Драглище. Негов племеник се заселил по на юг и така се образували двете села Горно и Долно Драглище.Има предание,че тук по късно са се заселили Битолчани,които са били подгонени от Албанците. Това предание се оказва приблизително вярно, поради това, че обръщенията: Ванете,Ристете,Гьорете вместо Иван,Христо Георги е също както в Битолско. Тези обръщения не съществуват в съседните села. Преселник от битолско е бил Бездригян.Неговото име носят местностите  Бездригянова ливада и бездригянката в местноста Абланово.
Безпорни ще са фактите от преданията за образуването и населяването на село Горно Драглище, на които сме потомции ние днешните жители поради падането на България под турско робство,поради това, че  е имало тенденция за обединение,което личи от по-новата история.
Препетанието на населението нито в началото на турското робство,нито по средата,нито в края не
е имало за подобрение.Нещо повече данъците все повече,растяли и растяли.Земеделието и скотовъдството не са били в състояние да изхранват населението през цялата година а за това момците и девойките и всички годни за работа са отивали по Серска, Дранска и Селоовска околий на гурбет. Поради недоимъка и грабежите от турците от 1878 година до 1903 година избягали 70 семейства. Почти всички са се заселили в Горно Сахране Казанлъшко. Въпреки преселенията немотията продължавала, горбетчилъкът в Серско, Драмско и Селзовско се разраствъл. Заплатата е била по две лири на работоспособен за 5 месеца /една лира е равна на 188 гроша,приблизително 40 лева днешни пари./. Детският труд се заплащал така: ако дете изчепква дневно по 20кгр. памук заплатата му за пет месеца е 48 гроша и 4 кгр. памук.Помещенията които са спали са били със сламен покрив и от страни с неизмазан плет по земята са поставяли растителни отпадъци, в които са се заравяли  и спали. Огън в помещенията не е палено. Условията при които са живеели и работили нашите съселяни са били робски, такива каквито били през средновековието -  кипял е робски труд. Храната е била качамак и фасул от есен до пролет. Много са страдали от епидемиини болести, като едра шарка и други точки. Всички стари хора могат да разказват за времето, когато се е ходило на гурбет. Разказват как са следели религиозните празници, как са ходили да просят. Типичен е примерът,които разказва баба Ралица Мекушина, баба Гаргя Дурева, дядо Георги Демиров и дядо иван Дурев /Шелев/ как Васил циганинът е ходил по селата с гайдата да свири и най-много храна е донасял. Един ден той донесъл шише със зехтин и с голяма радост съобщава на гурбетчийте,понеже цяла зима са яли постно, а сега ще забелят качамакът и фасулът. Когато качамакът станал готов Васил изважда шишето празно,зехтина се бил разсипал в чантата в която си бил сложил и ризата,непрана цяла зима. За да не се изложи и да не се изгуби мазнината,той извива ризата над качамакът и така доволно от забеления качамак. Такава е била борбата за парче хляб. Баба Фила Друнчилова си спомня, че 9 години е ходила на гурбет. Хигиената е била много лоша инетересни са спомените на Димитър Н. Шакин и дядо Иван Дурев /Шелев/, които по пет месеца не са си сменяли ризите и въшките намирали такива благоприятни условия за развитие, че очистването на въшките е ставало с напалване на огън и изтърсване на ризите над огъня и след това пак се обличатт същите. Изпирането им се извършвало напролет. По мнение на старите хора платното  от което са правени ризите е било много издръжливо. Може би е вярно защото по цели години не са били прани и скъсването е ставало по-бавно. Трайността се е дължела и на мръстоийте по дрехите.
Животът в село Горно Драглище винаги е бил изпълнен с много премеждия за оцеляването на жителите му, но опоритостта и трудолюбието запазили и развили селото до днешният му вид, в който селото се представя като приятна туристическа дестиназция с богата история, бит и култура.

 

Използавин материали
Препис от записките на:

Иван Лазаров Дурев
Георги Тодоров Дурев
Иван Владимиров Данев